Завърнах се в едно съзвучие С позната остра Болка във сърцето Открих Света не толкоз Скучен е щом Любовта Ние в сърцето Мечтите ни със лъч Са озарени Очите грейнали засмени И болката е притъпена Душата устремена! Макар и наранена Полита и лети!

Едва ли всичко е погубено Едва ли всички са бездушни И си държат да бъдат зли. Не вярвам и не мога Да приема туй за истина Обичайте се хора Това е радостта Да бъдат дните смислени С приятелски подадена ръка И рамо за упора И път със светлина За мен това е истина От стари времена!    

Наивно вярвах аз във всичко
и всички бяха с хубави черти,
но после стана всичко тъй безлично,
че болка има само в моите гърди.
Навред вирее сивотата
обгърнала ни с двете си ръце
и толкова е болката позната на моето сърце.
Аз искам всички хора да бъдат с грейнали лица
и да е чужда таз умора
от всичко сиво по Света.
Животът кратък ни минава
и гледаме го без дори да спрем
и виждаш че доставил ти е малко радост
и ти държиш я  с двете си ръце!

Ще идвам във съня ти
като неканен
и нечакан гост.
Целувки ще ти
подаря
да тънеш
с тях в разкош,
а сутрин като
станеш
да чувстваш им
вкуса
очите си
отваряш
и радваш
на Света!

А колко малко
е нужно на човек
да бъде жив
щастлив
при твоето
отцъствие
душата ми линее
и даже мисълта ми
долита все
при Теб
но щом ще за
кратко
ще мога да търпя
но знай
ще те очаквам
с усмивка на уста!