Нещата или се прощават
или приемат каквито са
а може би в безвремието
си остават,а ние с болката!
Поредната горчилка
и тежко изпитание
и път осеян с малки
и големи камъни!
Стремеж към светлината
ръце който искат да докоснат
слънчеви лъчи
очи който жадно гледат в мрака
и греят като Звезди!
Сърцето се вълнува
очаква радоста
кога душата ни ликува
открила живот изпълнен
с топлина!
Като пеперуда радваща се
на цветята
като птица волна
литнала из небесата!
Капка роса във тревата
чакаща първият лъч!

Като птица във клетка
сви се мойта душа
и се блъска в решетките
чакаща свобода!
Чака утрото лъчите
повеят на вятърът
който на крилете си
носи я нанякъде..
Към скалите девственни
де поточе ромоли
да измие болката
дето и тежи!

Усещах че те има
и как се приближаваш
и знаех че ти също
това тъй силно го желаеш..
Сърцето ми шептеше
изпълнено със трепет
че срещата ни предстояща
подарък е за двама!
Това се случва рядко
да бъдеш в нечия душа
и тя да ти показва
какво е любовта!
Очи изпълнени със радост
и впръскващи искри
ръце които нежно галят
и устни шепнещи!
Звезди който блесват
мелодия нежна звучи!
Живот, живот със обич
тъй хубав си ми ти!

Заедно на километри
уж един до друг
а разделени!
Заедно на сантиметри
а се движим във
отделно време!
Гледаш в мен и аз
във теб
не откриваш нищо
аз във твоите очи
мога пък да вида
всичко...
Заедно ,но разделени
различни полюси
не търся грешките във теб
и мойте не търси!
Не се променяй
и от мен не искай същото
защото туй боли
приемам твойта същност
ти мойта приеми!
Живота пълен е с компромиси
аз примирих се със това
какво че гледаме различно
то щастието няма две лица!

Не мога да се примиря
да спра да си мечтая
за всички Чудеса
дори и как изглежда Рая!
Не мога да приема
и сивотата в дните
и болката на хората
загнездена в душите..
Крачат вървят неуморно
събрали тежкия товар
а дните стават едноцветни
а как това да не е жал...
Безсилно навеждам глава
това май е съдба...